Реклама

Йерархия на статиите

Статии » Култура на виното » Джейми Гууд: “Тук сме, за да разкажем историята”

Джейми Гууд: “Тук сме, за да разкажем историята”

СПОДЕЛИ



Джейми Гууд е британски писател и блогър с докторат по биология. Той пише статии за виното в The Sunday Express, Harpers, The World of Fine Wine, Decanter, GrapesTALK и Sommelier Journal. През 2005 г. печели наградата "Glenfiddich Drink Book of the Year" с книгата си "Wine science: the application of science in winemaking".

Джейми Гууд стартира блога си "The Wine Anorak" през 2001 г. Wine Anorak е считан за един от най-добрите винени блогове. В опит да се учим от най-добрите и с желание да поговорим за вино, помолихме за интервю. Джейми бе увлекателен събеседник, който сподели с нас вижданията си за българските вина, световните тенденции и личните си наблюдения върху индустрията. Ние пък споделяме резултата с вас в 10 минутно видео приключение като имате възможност и да прочете интервюто по-долу (ако, например, сте на работа и гледането на видеа в работно време не е част от трудовата ви характеристика).



Като лектор на BIWC 2013 изнесохте лекция на тема “Автентичността във виното”. Смятате ли, че за уайнмейкърите в световен мащаб става все по-трудно да създават вина, които могат да се нарекат “автентични”?

Смятам, че в момента наблюдаваме една поляризация във винената индустрия. От една страна имаме комерсиално вино, което се произвежда в огромни количества, често в рамките на индустриален процес. В много от случаите тези вина изпълняват предназначението си. Те са важни, смятам, защото всички имат нужда от евтини вина, но те не комуникират усещането за място, по начин, по който една вино би могло. Изключително интересно е, когато откриете вино, успяло да улови усещането за място, вино, което може да се произвежда единствено в този регион, за да има точно този местен вкус. От една страна виждаме индустриализацията на виното, а от другата – сериозно разрастващо се движение от хора, които създават наистина интересни, автентични вина. Мисля, че това се случва навсякъде по света, във всевъзможни региони. Да, независимо от региона, ще откриете големите винопроизводители, но ще откриете също и по-малки производители, които правят наистина интересни неща. Често те са много повече, отколкото бяха преди 10 или 15 години. Ситуацията определено търпи развитие. По света има много повече интересни вина от всякога, като същевременно, предполагам, има и много повече скучни или безинтересни такива.

Смятате ли, че много изби грешат с недобре обмислени сортове, късен гроздобер и т.н., в резултат на което потребителите получават вина, на коитo им липсва автентичност?

Мисля, че има много вина с амбиции, целещи се във високия клас, в създаването на които хората грешно се опитват да репликират Бордо, например, в условията на един топъл средиземноморски климат или пък засаждат Каберне и Мерло при тероар, по-подходящ за средиземноморски сортове или дори местни такива. Жалко е да видиш хора, влагащи огромни суми в изби и лозя, произвеждайки много скъпи вина в тежки бутилки, когато самото вино не е особено интересно и изобщо не улавя усещането за място. Това е един незрял израз на виното. Напълно безинтересен.

Този месец изнасяте лекция в Испания на тема “Интернет и неговия ефект върху винената комуникация”. Може ли да ни разкажете малко повече за това?

Мисля, че интернет промени всичко по отношение на комуникацията в света на виното. Съществуващият в миналото вертикален разговор, когато експертите говореха отвисоко на читателите или консуматорите в момента прилича по-скоро на обикновен разговор за вино, в който всеки може да участва. Ако сте винопроизводител, може да говорите директно с журналистите, директно с потребителите, директно с други винарни. Внезапно възниква тази отвореност на комуникацията, която не съществуваше преди, в това число twitter и особено facebook. Всичко се върти около това да заявиш присъствие, да си автентичен, да се вслушваш, да участваш в разговори и да възприемаш различен подход. Не този очевиден маркетингов подход, чиято цел е само да се опитваш да продаваш, продаваш и продаваш отново, а да участваш в разговори и да се опитваш да разбереш какво имат да кажат хората, които пият и дискутират с теб твоите вина във facebook. Това е една изключително интересна динамика, която поред мен не съществуваше преди, и всички могат да я използват, стига да искат.

Опитахте много български вина. Какви са Вашите впечатления и открихте ли нещо, което Ви хареса истински?

Опитах много вина, които наистна харесах, но също така опитах и много депресиращи вина. Имаше и от двете. Депресиращите вина – не искам да споменавам имена, не смятам, че е необходимо дори и при добрите такива – са тези, които не са имали увереността да пресъздадат българското или духа на държавата, от която произхождат. Те просто се опитват да имитират Бордо. Много хора изглжда са обсебени от идеята за сладост, зрялост и прекалено късен гроздобер. За мен не съществува удоволствие от пиенето на сладки, сиропирани, умрели плодове в едно Мерло с над 15% алкохол. Доста е депресиращо. Има ужасно много вина, правени от хора, които берат гроздето прекалено късно, а това не е необходимо. Може би това се дължи на факта, че трендът вината да бъдат по-свежи, по-добре дефинирани и живи още не е достигнал до България. Не знам. Може би консуматорите тук обичат тези наистина плътни вина с вкус на отлежало Порто, но не смятам, че това е устойчивото развитие и бъдещето на вината както в България, така и на Балканите.

Какво бихте казали на винопроизводителите, които разбират това и се стремят към по-свежи вина, но те не се приемат добре на местния пазар?

Смятам, че тези вина биха били много популярни, ако се маркетираха в друга държава. А и местните сортове… Днес открих един местен сорт, който беше просто брилянтен, името му започва с “Г”, но не го познавам (може би не е добра идея да го казвам пред камерата). Имаше вкус на Кадарка, който е унгарски сорт. Оказа се, че е това е Кадарка (Гъмза), от който се произвеждат червени вина с по-светъл цвят, но със свежест и дефинираност. Това е чудесно, прекрасно. Такива сортове трябва да садят хората тук.

Кои са основните тенденции, които наблюдавате във винената индустрия през 2013 г.?

Мисля, че пазарът трябва да се разглежда като отделни сегменти. В ниския сегмент е трудно да се каже, но във високия определено се наблюдава движение в посока на по-интересни вина, с повече дефинираност и по-ниско алкохолно съдържание. Всичко е въпрос на правилно подбиране на лозовите насаждения, познаването им, добрата и здрава почва, способността да се събере гроздето в подходящия момент и да правишсе правят вина, които не са прекалено алкохолни или плътни. Смятам, че тази тенденция продължава. Навсякъдето, където отида виждам хора, които не се опитват да правят плътни, дръзки вина, а по-скоро по-свежи, дефинирани и елегантни вина.

Коя е най-хубавото в това да си писател и блогър на тема "вино"?

За мен най-хубавото е пътуването и срещите с нови хора, новите места, които посещавам и откриването на нови неща. В това има много чар. Кара ме да се вълнувам отново. Индустрията е хубава. Привлича хубави хора, което е чудесно.

Писането за вино често е свързано с разказването на история. Има ли история, която е останала в съзнанието Ви и каква е тя?

Любимите ми истории са свързани с това да отида някъде и да срещна безизвестен винопроизводител, който прави наистина чудесни вина и да разкажа за него. След това някои британски вносители ми пишат имейли с молба да им дам координатите на този човек и така успяваш да откриеш някого и да го “внесеш” във Великобритания. Това се случи някоко пъти миналата година и е най-вълнуващото за мен. За мен това да си полезен, да помогнеш на “добрия” да спечели е най-вълнуващото; не на хората с големите бюджети, а на добрия герой.

Какви вина има във Вашата изба и как си избирате вино?

Всякакви. Наистина зависи много фактори. Вината, което пия без да се замислям, са червените вина от Северна Рона, тази Сира, отглеждана в студен климат. Често съм в настроение за такова вино, но купувам всякакви неща. Любопитството е моят двигател.

Какво според Вас е правилното отношение към работата в тази индустрия и как се отнасяте към критика, отправена към професионалните Ви изяви?

Мисля, че най-важното е да бъдеш позитивен. Добре е да игнорираш негативните неща, които изникват. Имам си едно правило и то е да не пиша за писането за вино. Много журналисти се въвличат в спорове с други журналисти, започват да се карат или критикуват писането и мнението на другите. Това е най-негативното отношение. Ние не сме историята. Ние сме тук, за да разкажем историята. Търсете интересни истории, разкажете ги на хората, ентусиазирайте се за неща, за които наистина си струва. Най-добре е да пренебрегвате лошото. Негативното писане избощо не е хубаво.

English Version

Източник: www.enosiasti.bg

Оценки

Оценяването е достъпно единствено за потребителите.

Влезте в акаунта си или се регистрирайте за да можете да давате оценки.

Отличен! Отличен! 100% [2 Гласували]
Много добър Много добър 0% [Няма гласували]
Добър Добър 0% [Няма гласували]
Среден Среден 0% [Няма гласували]
Слаб Слаб 0% [Няма гласували]

Тагове

Roze Wine Expo 2016 новото старо лице на българското вино, В салона на виното за 15-и път, Пазителят на вълшебните качества на бутилираното вино, Bergule Melnik 55 реколта 2011, Alexandra Estate Reserve Vintage 2011, Казанлък - столица на виното „Розе", Тракийски съдове и рисуване с вино са сред атракциите на Международната изложба „Винария 2016“, Младото вино отново на Дефиле в Пловдив, Chardonnay Gorchivka 2013, Варна е на второ място по консумация на вино след София, Световни топ експерти ще оценяват вината по време на Балканския винен конкурс и фестивал, Депардийо пиел по 14 бутилки вино на ден, Черга Розе 2012 Домейн Менада, Над 4000 души посетиха третото издание на форума за българско вино DiVino.Taste!, Four Friends Chardonnay 2013, Брой 16 на DiVino Magazine е вече на пазара!, 71 процента от участвалите в „Световното по вино“ български винопроизводители взеха медали, Особености на консумацията на алкохол по света, ІІІ БУРГАСКИ ФЕСТИВАЛ НА ВИНОТО, Готвачката на Химлер, Вино, секс и още нещо ..., Солта подобрява вкуса на виното, Колибри Розе 2012 - ВИ Манастира, 3 вина бяха отличени с престижния приз „Златен ритон“ в тазгодишния конкурс на „Винария“, Гроздовите семки са извор на здраве, България не си пада особено по виното, показва изследване, Винената бутилка, Светът е по-вкусен с домашен хляб и хубаво вино, Розовите вина на България имат своето място и то се нарича Rose Wine Expo Kazanlak, Седем български вина с медали от China Wine & Spirits Awards, Местно време, БНТ2 Благоевград - 10 юли 2013, Muscat Giallo 2013 - Spiritus Sanctus, Пловдив стана първия град с винен тур в България, Приключи Балкански винен фестивал 2015, какво дегустирахме и какво научихме., Дъб и вино – неповторима комбинация

BGtop.net BulgarianTOP.com Sait1.com БГ чарт BGtop100 Best BG Site BgTop100.net Линкове